Свето Кръщение
ритуалът през погледа на фотографа
Тук ще си говорим за това как протича едно „Свето Кръщение“.
Но от гледна точка на снимките.
Да, аз съм фотограф, а не свещеник. От мен ще очаквате най-доброто заснемане. Затова ме наемате.
Всичко започва така: идвате навреме, поемате въздух, всички гости са на линия, документите са във вас и влизате с усмивка.
Или… попадате в задръстване, няма място за паркиране, някой е забравил чанта, детето се е намокрило, някой се е залял с кафе.
Затова планирайте да тръгнете така, че да имате около 30 минути буфер. Реалната цел е да сте пред храма 15 минути по-рано. Не за да чакате напрегнато, а за да имате време да поемете дъх след пътя, да подредите спокойно дрешките, кръстчето и всичко необходимо.
И още нещо важно – ако забравите акта за раждане, светът няма да се срути. Виждал съм го неведнъж. Документът е административна част и може да бъде представен и по-късно. Ритуалът няма да спре заради това.
Влизането и подготовката в храма
Аз влизам малко по-рано и заснемам детайлите – дрешките, кръстчето, свещите, аксесоарите. Това не отнема много време, но създава началото на историята.
След това снимам вашето влизане в храма и реакциите на гостите. Това е първият истински емоционален момент от деня.
Подготвяме се за същинската част на ритуала.
По време на ритуала
Тук се случва същинската част.
Ритуалът има свой ритъм. Когато всички се фокусират върху него, всичко протича естествено. Свещеникът води, кръстникът следва, родителите преживяват момента.
Това е етапът, в който се раждат най-силните кадри.
Моята работа тук е да се движа. Понякога съм до купела, понякога зад вас, понякога встрани. Търся погледите, реакциите и онези кратки секунди, които траят миг.
Не е необходимо да ме гледате. Не е нужно да извъртате детето към мен. Не мислете за позицията ми. Аз ще намеря правилния ъгъл.
Когато се фокусирате върху ритуала, снимките се получават сами.
Събличането и обличането
В храма всичко се случва под известно напрежение.
Един съвет. забавете темпото! Не сте на състезание. Няма да просрочим времето, ако не правите всичко на бързи обороти. За снимките обаче бързането е гаранция за ниско качество, хаос и пропуснати моменти.
Да, свещеникът ви чака да облечете детето. Ще изчака една-две минути повече и няма да има драма. Но тези минути дават време на вас да се успокоите и на мен да направя кадрите спокойно.
Мама няма нужда от десет помагачи. Един човек е напълно достатъчен. Най-добре този, на когото детето реагира най-добре и който действа успокоително.
Изберете си едно място и останете там. Това е още по-важно, ако за празника сте наели и видео оператор.
След ритуала
Ритуалът приключва. Всички се отпускат. И точно тук започва малкият организационен хаос.
Нека подредим нещата спокойно.
Майката взима детето.
Бабите и лелите взимат палтата, питката, свещите и всичко останало.
Не обратното.
Родителите са в центъра на този празник. Детето остава при тях. Всичко друго може да бъде събрано и подредено от останалите.
След ритуала правим общ кадър вътре в храма. Най-отпред застават родителите и кръстникът с детето и кръщелното свидетелство. Гостите застават зад тях. Не до тях и в никакъв случай пред тях. Изключения се приемат за лица под 7 години.
След това излизаме навън.
Кога и къде ще раздавате от питката решавате вие. От гледна точка на снимките обаче най-добре се получава, когато сме навън и имаме пространство. Там поздравленията протичат спокойно и мога да уловя всяка усмивка и всяка прегръдка.
Обикновено родителите застават с детето, приемат поздравления и след всяко поздравление правим бърз кадър. Когато всички се изредят, правим няколко групови снимки.
Ако някой гост трябва да си тръгва по-рано, просто го снимаме първи и продължаваме нататък.
Финал
Това беше.
Страшното минава бързо. Ако сме били близо до този сценарий, значи освен спокойствие по време на ритуала ще имате и много страхотни снимки след него.
Ако сме се отклонили, пак ще ги имате. Просто с малко повече стрес и напрежение, отколкото е било необходимо.
Кръщенето не е състезание. Не е тест по организация. Това е ден, който се случва веднъж.
Моята работа е да запазя миговете така, че когато след години отворите снимките, емоцията да се върне при вас такава, каквато сте я усетили в онзи момент.